Когато се ражда зверче животното, той, като правило, вече е готов за живота. А ето човешки екземпляр се ражда леко недоделанным, и достига ниво на животните само година и половина... и след това ги изпреварва и се развива по-далеч... Интересното тук е че, тази недоделанность в душата на човек остава за цял живот. През целия си живот човек ще се усети че той още не е готов, че той нещо не достатъчно, че той още не е съвършен... И ето това чувство е като път има нещо, което отличава хората от животните, този вечен двигател, който кара този обикалят света... Това е вродена човешка недоделанность, вродено несъвършенство... съчетано с безграничната жажда да го достигне...