В книга най-важното в края на краищата, не е това, което прочетох, а това, че разбра. А друг път и да разберат малко, трябва да се почувства. И това е особено обидно е, когато е разбрал, но неправилно. Но истината е само животът и практиката ще покаже....
Аз не знам, какво и защо учат учениците в гимназията, Университета и после в продължение на десетилетия след училище, но... За да разберем истината и да получим сила, мъдрост и вяра, само две-три години в четене и изучаване на теорията. Има около 210 книги, прочит които ще ти дадат достатъчно знания, за да придобият съзнание.
Признавам, че не обичам да чета, но обичам сила и власт. Източник на силите това е истина, истината се съхранява в книгите, така че съм принуден да се измъчвам и непрекъснато да се четат. Аз мразя да чета, но едва ли някой в този свят е прочел повече книги, отколкото аз. С течение на времето обаче осъзнах, че истината те обичам повече, отколкото власт.
Ако бързо и много да се чете, губиш много много смисъл. Подобна практика има голяма загуба на време, би било мъдро да се чете по-бавно и по-малко, но да се разбере и усвои повече.
За един час на съдебното заседание или четене трябва три часа думанья, това е разбиране. Ако получаване на информация, не осмысливая, в главата ми се образува хаос. Това означава, че вместо да поумнеть, ти, напротив, глупеешь.
Аз съм познал живота само тогава, когато се е научил да слуша. Аз първо се научих да слушате книга, след това на хората. За да слушате книги и хора се изисква голямо смирение на духа, затова первее само ти трябва да се научиш на смирение.
Четенето е също пътуване. Както и в реални пътувания, умни хора извличат от този бизнес полза - правят бизнес, които търсят идеи и вдъхновение, се запознават с ценни хора. Но абсолютно най-просто почивка, получава удоволствие, целува и любуется на странни пейзажи... Освен това, много хора все още предпочитат да почиват на едни и същи места.
Всъщност, книгата е някакъв програмист, някакъв пакет с актуализации, инструкции и процедури, с които човек се товари себе си в мозъка. Същото може да се каже за музика и телевизор.
Повечето хора книги не четат, а се яде. Мозъка в процеса на четене не учувствует, само вътрешно ТЯ решава да му харесва храната или не! "Да-да, това ми харесва, - вика ТОЙ, - яжте повече... А това – не, това не е вкусно ...това са глупости ...това не"... В това, което му харесва, ТО реагира удоволствие, за това, че не, - мързела, от скука и дори възмущение.
Аз веднъж попитах ГО: "А защо ти не ми харесва, а това се харесва?" Но ТО не знае как да говори, той може само нечленораздельно мычать.
В книгите има всичко. Светът на книгата е много подобен на реалния свят. И там, И там има всичко необходимо за живот. Друго нещо, което намерите и за покупката на ценни ресурси и там, и там е доста трудно. Аз ще се оприличи старателя, в минния злато от земята с читателя, търсещ смисъл в книгите. Думи много, а смисъл малко. Да се намери нещо стойностно, трябва перелопатить куп празни порода.