Колкото по-малко човек общува с хора, толкова по-голяма, той е един глупак. Хората са като огледални места и ви позволяват да видите трупи или грозна. Сам си пороци убие трудно.
В странно изглеждащ соринку виждаме, в своя гредата не забелязваме - по-специално означава, че външни оценки за нас като цяло обективни, въпреки че често и гипертрофированно преувеличени.
Колкото по-голям град, толкова повече в него самота. Огромни кули пиърс своите стъклени глави небесата, а в тях самотни стъклени хората, живеещи в малки стъклени къщички. Те са толкова прозрачни, че изглежда като че ли ги няма.
Грехове – страшно нещо, в пиесата "Буря" Катрин чрез промяна на съпруга си, изпада в параноя и страх и мнительности. Нима не помниш ли, че страхът е от дявола, бащата на лъжата и глупостта. В крайна сметка това завършва с това, че не можех да понасям угризения на съвестта, на колене тя е навсякъде признава на мъжа си, още по-утежняващи ситуацията. В своята практика на психотерапия аз много пъти гледах подобна картина, и искам да кажа, че мотив тук лежи по-дълбоко, отколкото изглежда. Във всичко е виновен когнитивен дисонанс и подсъзнателното желание да разбият стъклена къща.
Катрин, като си стъклена къща, веднага изпада в депресия и, както подобава на невротику, започва да идеализира образа на смъртта. Как прекрасна е смъртта, - мисли за Катрин, - какви са уютни могилки, слънце грее над нея и цветя. Струва идеалисту-невротику разбият живота, символ на която е за него, обект на страст, тъй като веднага нервен започва да обичаш смъртта и на смърт да се стреми. История предсказуемо завършва самоубийство главната героиня. Край на комедията.
Аз забелязах, че четенето на книги по психология, за да се прилагат тези знания в себе си свършва хаоса в главата си и на живот, защото в чужди очите зрънце пясък виждаме, а за себе си гредата не го забелязваме.
А защо искаш да ти се отвори кутията на Пандора? Те измъчват съмнения, ти мислиш, ти заобикаля лъжи и търсиш истината? Ами, тъй като съм на тебе и така ще кажа, че да ...лъжа. Обичаш лъжата, живееш в колиба стъклени илюзии, и, ако отворите кутията на Пандора, ще откриеш в него е истината и тя ще разруши твоята стъклена илюзия, а ти след това ще е още дълго вият на Луната от болка, оплакват своя изгубен рай.
Самият психолог обикновено повече вреди, отколкото помага... Причината за банални - в странно изглеждащ соринку виждаме, в своя гредата не го забелязваме.
Смисълът на думите, че "соринку в странно изглеждащ забелязваме, а в своя гредата не виждаме" е, че "себе си психолог" това не работи. Своите грехове, недостатъци, пороци, и т.н. са видими само за чуждите очи...
Аз забелязах, че "Аз" на човека отрича и веднага забравя всички факти от реалния живот, които повлияват на себе си образ и картина на света. Стъклена къща защитава силово поле, аннигилирующее всичко лети в него камъни.
Коллегиальное вземане на решения работи, защото в странно изглеждащ соринка като влезете, в своя трупи - соринка... общо помежду си ние добре виждаме...
Човек, който е в собственото си око трупи не се вижда много мнителен... Го гредата е с увеличително стъкло, в която чужди бита на боклук чудовищно огромни и страшни.
Болезнено отношение към критика е свързано с невярно предположение, че всички трябва да ме обичат и хвалят. Родителите ми казаха, че аз трябва да бъда добър, и сега, когато някой казва, че аз съм лош, не ми е непоносима тази мисъл.
Препоръка е тази: "а ти не вярвай. Лъжат те всички, соринка, разбира се, в очите има, но гредата всичко това е ефект на лупа. Още повече, че критиката е трол, той, когато се удря, самочувствие себе си повдига, за него критика на това как онанизм. Нормално тестери безплатно да анализира и да тества система, не ще, защото времето е пари.
Соринка в странно изглеждащ това е дневника на една и съща конструкция, че и в собствения си. Видях в човека недостатък, бягай спешно към огледалото и потърси гредата в собственото си око.