4.3177.
Източник за човешкото страдание е гордостта. Докато човек не спечели в своята гордост, той е обречен да страда.
4.3136.
При спазване на живот, осъзнах аз, няма други причини за човешките страдания, от гордост и страх, и няма друг от тях лекарства, от смирение и любов.
Страданието това е гордостта. Гордостта е извор на всички човешки страдания. Смирението печели гордостта си, което премахва необходимостта от страдание.
Гордостта има желание за власт над любовта. Бог е любов, а гордец, които искат любов, желае над нея властва. На какви само трикове, няма да върви гордец, за да привлече слаби и алчни в капан.
Гордостта има отрицание и отделение за себе си от Бога. Бог иска единство с човека, а гордец желае свобода. "Аз съм си Бог". – Казва Гордец, забравяйки, че душата и тялото това е също Бог, целият свят наоколо – Бог. Че има гордец? – Нищо.
Гордостта е идеализъм и липса на смирение с реалността. Гордостта е налице отказ от използването на това, което има. Гордостта е обявяване на война на реалността.
Ракът е болестта на гордостта и идеализъм. Смирение и медитация има прекрасно средство за профилактика на рак, както и много други престъпни заболявания.
Scarab е метафора на Сизифа. Единствената разлика между Сизифом и бръмбар в това, че scarab се примирила с живота и се радва на нея, а Сизиф лицемерно отказва да признае себе си бръмбар навозником.
Казват, змии твърди, че познанието отваря пътя към рая, но всички, които следват този път, ще попаднат в ада. Иронията е, че познание, и истината е, че води в рая, но това е човешката гордост рай се превръща в ад.
РНК трябва да отговарят на ДНК, друго е гордостта. Смирение РНК към ДНК ще позволи на разума, като погледнем обективно на нещата, или да се използват в полза на делата на това, което има, или да усъвършенстват своята ДНК.
Животът е парадокс, съчетаването на несочетаемого, сливане на хаос и ред, на истината и лъжата, на Ин и Ян. Смирението е нещо, което прави възможно парадокс. Гордостта е нещо, което перерубает Гордиевият възел на меча си и живота убива.
От надежда по-силни, толкова повече в него скъперничество, а това значи, че гордостта. Гордостта превръща надежда в лъжа. Смирението се превръща надежда в истината, същото се отнася и за любовта и вярата.
Смирение е, когато ти си радуешься това, че има и, значи ползваш им. Гордостта, това е липса на смирение, не ви позволява да се радва на това, което има, така че всички превръща в лъжа.
Те боли главата, защото не знаеш, какво да правя и мучаешься несигурност. Всичко това е вина на гордостта, ако не тя, ти си за да поиска съвет от умни хора и отдавна да е решил всичките им проблеми.
Родители, в своята гордост, които желаят да се постигне безсмъртието, да се опитват да превърнат децата си в техните клонинги, убивайки, така и тяхната самоличност. Клонинги обикновено се получават ущербные и много по-лошо от оригинала, което е ужасно ядосан на такива родители.
Същността на пороци и грехове - като човек, бегая в кръг своите пороци, обессилив, да падне и да се примири с реалността, които се разпределят своята гордост. Там, където, смирившись с реалността, той ще падне на земята, зърното на душата си, зеле, и човек, най-накрая ще започне да се направи това, което трябваше да направя от самото начало - да започне да расте.
Психиката на човека се формира от родителите му. Ако тези родители по силата на своето невежество и поквара програмирали дете ущербно, това дете ще се мъча и страдам цял живот. За да се избавите от първородния грях трябва да се дискредитира родители и скъса връзка с тях, тогава всички вярвания, генерирани от тях, също ще бъдат унищожени. Този метод може да унищожи тези вярвания като "нарцисизъм", "комплекс за малоценност", "гордостта", "аз съм специален", "суета", "алчност", "не съм достоен", "самокритика" и т.н.
Ревност е гордостта. Гордостта поражда разбиране на любовта като на собственост. Гордостта винаги е свързано със страх от евентуална загуба на власт над своята собственост.
Второто име на греха на гордостта – алчност, а на третото – страх. Гордецам винаги малко любов, гордецы алчно жадуват за любов и умират от страх, че не им е достатъчно.
Интересува ли ме, обичаш ме, ми харесва ли ти? – Не, не се интересува. Аз служа на истината, а онези, които желаят от любов към себе си, са идолопоклонниците, погрязшие в греха на гордостта. Че аз до любовта на бог от грешниците, които не носят нищо друго, освен страдание.
You should separate your desires and expectations. Your desire to get exactly what you expect is pride. We live in a world where probability theory works. This world is a game. You have to hope for the best, but to demand a good deal from every hand is stupid and arrogant. Statistically successful can be no more than 38% of the hands, and then, if you do not miss them out of fear.
Love creates a great temptation to pride. You say you have served your love for 20 years, and these people are only a year old, so you are taller and better than them. This is pride. Remember the parable about the owner of the vineyard who paid all his employees the same, regardless of when they started working. Love is a constant. It is always and everywhere unchanged. When you try to love more or less, you break the commandment "do not judge" and fall into pride.
Not the great one who grows, but the great one who decreases. For the first is vanity and pride, and the second is the true courage of the big one, who is not afraid to be small.
Your desire to hold on to what wants to go is pride and a desire to rule. You don't need love, you need slaves. Of course, slaves hate, fear, and despise their masters.
You are angry at imperfection. This is stupid. Everything is perfect in this world, but there is no limit to perfection. Uniqueness is what distinguishes one perfection from another. Your desire to make all perfections equal is pride, the source of all your suffering.
Both a grain of sand and a worm are quite standard and perfect. Don't you agree?" You want to judge? Do you want to compare one perfection with another perfection, deciding which one is better? Well, then welcome to hell ...Judging God is sin and pride. God does not like to be judged, very much.
Pride is contempt for imperfection. It seems to pride that things are imperfect and that they must become perfect. Pride despises those who do not strive for perfection. Pride judges things. He considers some things more perfect than others. Pride thinks itself a judge. Pride thinks it has the right to decide what can and cannot be lived. What to release energy, and what should die of hunger. What is beautiful and what is not.
Dichotomous black-and-white thinking is the idealistic thinking of large forms. A situation where details are not visible. If you look at the smallest details, the dichotomy will disappear and people will find that the world is not black and white, and color. Together with the dichotomy will disappear pain, suffering, fear, anger, pride, etc.
It is curious that the Russian word " ignore "is very similar to the English word"ignorance". That is to ignore people is a manifestation of ignorance, cowardice and pride, which is a mortal sin, and the cause of all the suffering and misery of human life.
Why would God be looking for? IT's everywhere... HE is around... he is inside... You are God... I am God... God can be looked at, God can be admired, ...God can be studied... And to seek God is pride, lies, and blindness..
To impose your love on those who do not need it and who resist it, is pride and the greatest villainy, for which you are waiting for monstrous suffering.
To demand love from those you don't love yourself is a mortal sin of pride. However, to demand love-in principle a sin, but just most people are lonely and their feelings will be mutual. To molest those who have enough love for themselves is a terrible crime.
Pride is the desire to dominate love, either by possessing it alone or by making everyone love it. Idealists, falling in love, fall into this sin simultaneously from both sides.
Основната идея на синтализма в това, че ние сме едно цяло. Ние сме еднакви в добрия смисъл на думата. Аз това си ти, ти си аз и затова ние трябва да се отнасяме един към друг като към себе си, без да се опитва да потиска себе си. Желание да властва над себе си има гордост.
Неуважение на човек към човек има липса на любов към ближния. Тези хора са заразени с прекомерна гордост, те презират взаимно. Да ги има, за които презират помежду си, грях гордостта, е достоен за презрение.
Гордостта има желание за промяна на външния свят, а не себе си. Различни варианти на това желание - това е желанието да спаси света, нигилизм, вечното търсене на причините за своите проблеми извън себе си.
Искайте и ще ви е дадено, ще, но много хора не искат да поиска, не им позволява гордостта. "Ние не искаме нищо да питам. - Казват те. - Ние искаме да ни даде просто така. В края на краищата, ако ние се молим, ние ще бъдем нещо, което трябва". Гордостта се превръща и в грешниците и ги кара да страдат.
Страхът е собственост на гордостта. Свойство на истината това е "прави каквото трябва и каквото ще". Така че Солоинк Soloinc смирено преодоляване на страх, сам обявява себе си за гений и пророк. Имам нужда от енергия и признание сега, а не в следващия живот. Направих всичко, което можах, сега аз ще се смирено се радвам на всяко развитие на събитията. В мене няма гордост, аз просто правя това, което трябва и приемам това, което има. Вярваш ли в това, че Аз съм гений или не, аз също не е от значение, важното е, че в това вярвам Аз. Моята вяра е силна, моята вяра може да се създаде в бъдеще, пораждайки така реалност.
Не може да се постигне съвършенство, не минава път през 6. Гордостта, това е, което не позволява на човек да се шестеркой. Гордецы рядко достигат до ниво 7 и 8, освен, че ако само измама.
В своята гордост и тщеславии веднъж исках то да се превърне в мисия, исках то да се превърне в идол, исках да се създаде религията. Пътя осилит работата, осилил и той, но първо трябваше да изхвърлите всичко ненужно, защото пътят е далеч и кръст е тяжек. Оставих всичките си пороци, хвърли в страх, гордост, униние, суета, с всичките си пари, приятели и близки хора... и само тогава, когато у мен не остана вече нищо, аз съм стъпил на ръба на бездънна бездна, в центъра на която във въздуха виднелась моята цел. Возрадовавшись и переполнившись божествена лекота... аз отидох по въздуха.
Ти искаш да бъдеш обичан, със сигурност, без да има причини за това. Искаш ли да ти служи просто така и да не искаш плащат за това. Такова желание има гордост, това е грях. Ако искаш любов, ти трябва да плащат на тези, които ти служат.
Създавайки си роботи, те всъщност искат да станат богове. От създаването на изкуствен интелект, те са в това, със сигурност ще успеят. Единственото нещо, което е вече е в митология. Един ден Дяволът, погрязнув гордост, заявява за себе си равен на Бога, за което незабавно е бил изпратен в ада на вечни страдания и мъки.
Човек, болен от греха на гордостта и презирающий околните, считайки себе си за най-умен, съм склонен да се счита за правилна само своята гледна точка и тези, които съгласен с него.
Ако той не е на мнение, мнението на тези, които са под него, той ще "обърнат", като смятали за истина обратното решение. Му казват - бяло, той автомата повтаря - черно. Изключения от това - доверие източници на информация, т.е. такива, които до този момент винаги са поддържали своята гледна точка.
Магаре неизкореним. Без задници не може да бъде. Как ти ще живееш без задници? Желанието да се отърве от задници е гордостта, наказуемая ужасно хемороиди и легиони от други страдания.
Бог е истина и светлина. Дяволът е лъжа и тъмнина. Лъжата поражда страх, гняв, алчност, алчност, гордост и т.н. Пороци произвеждат болести и страдания. Искаш ли да се отървете от мъките, третирайте ги Бога. Истината е лекарство срещу лъжата, в страх от тъмнината бяга от светлината.